lirik.web.id
a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 #

lirik lagu 5 o’clock – за цените/ли (za cenite/li)

Loading...

[verse 1: imera]
как да свържа двата края, кат‘ са толкова дaлече
аз седя си по средата и се мъча да ги стигна
пари от рап няма и дори в тва влагам
не очаквайки печалба, щот‘ си тръгвам без стотинка
затва го правим за ценители
на вас цените ли са ви основната причина? (основната причина)
не ви ебе за музиката, а парите
което е най~долната картина. (долната картина)
това са фактите усукани
усещам бийта като сърцетупа ми
до тука ми дойде
от глупаците нафукани
без капчица талант
но имат пачките натрупани..
не заслужавате и тупаник..
шот‘ подражавате на друг комик
объркани от желанието си да копирате някой палячо сте обсебени, побъркани
ама кой съм аз да ви казва кво да правите
вие си знаете
само да не задълбаете
щот‘ накрая, кат се погледнете в огледалото, има шанс да не може да се разпознаете
сигурно е яко с пари
заплатата ни като ято лети
само за 3 дни пак се свърши
с нетърпение календарните дати броим…
[chorus]
щото трябва ни хартията ~
да покрие каменното ни сърце
(каменното ни сърце)
мислейки си, че го топлим
и че в студени дни
ще му е добре
то все повече изстива ~
тепърва ще има ядовете да бере
ако не режем лошите оферти с ножиците
то ще е свободно, като срежеме хартията на две [х2]

[verse 2: bunta]
добре че са аверите
щот без лев мога, ама без тях не.. (без тях не!)
видях, че треперите..
щот без лев не сте тва, коет‘ сте
цялата картина е за нас
щото си рисуваме друга (рисуваме друга)
цялата хартия е за вас ~
ходете платете респект със заблуда
респектът не струва пари
гледам със празния поглед към щанда
често са шибани дни после добри
и така като трампа
в ушите ви сипвам гориво
светлината в тунела е близо
между цените цените ли тва, което праим
или всичко е просто партида?
[verse 3: osmi]
цял живот се борим за хартиите цветни
гледаме филмите да не са нискобюджетни
има кой да снима, но го няма апарата
всеки от музиката иска да взима, а парата?
е, знаеш къде, и ако до нея опре
и да е зле, къща храни, щот‘ му свири добре
ега се видят у пачки гъзетата мамини
истината им казвам, но пак викат мами ни
ценителят от скъпите рими да поиска нека
с’а такива ги драскам, веднага подписва чека
как да се продавам ~ osmi няма цена
за себестойността събаря всяка стена
от тежестта на редовете падат жълтите тухли
с пръст на устата: шшшт, млъквайте, мутри!
ако цевта е в целта, ше опъваме от банкомата
повече отколкото хъскита зимна шейна

[chorus: x2]

[verse 4: vlg]
искам 90~те, но живея в 21 век (луд човек)
знам, но срам ме е от тая гнус и смет
всеки търси лев и забравя кво е дух и чест
будите във мен омраза от жажда за лукс и кеф
дееба тоя пуст късмет ~
пулсът в теб се повишава, чуеш ли за някой култ от днес
свързан с луд комерс, нарамил путките
в колата, крещящи с гърло „курс напред“
бате, вие луди сте
от тая музика какви ще са ви музите?
лудите, време е да се събудите
защото нужен ви е някакъв имунитет
лудост… думите
изгубиха цената си заради сумите..
и тва буди стрес у мен, губя се
и се чудя дали от тоя сън ще се събудя днес
[verse 5: sfonk]
празни думи, изречени с пълна уста
как ще си на чисто – играе мръсна пара
как да се откъсна от свят, където търся успех
и за да го стигна, настъпвам тела
в началото знаех, че парите с душите играят без
да познавам труд, немотия и филма
кво е от празен стомах да мъчи
непрестанно гадене, дай ми –
къса кинта за малка услуга
алчността е желано неизживяна заблуда
устройва гнездо, щом кацне във скута
ласкае с илюзия за идеалната сума, но ти –
си преебан от липсата ѝ
а ако си слаб, тва не е, щото ти липсват пари
бях на ръба на лудостта и к‘во е подкрепа
от някой, който сам не използва силите си
десет пръста с изгризани нокти
изписващи строфи, описващи болки
изпитвани, когато жив да си е непосилно
а стената зад гърба допира лицеви кости
липсват посоки, а водите дълбоки
в дните жестоки по петите ме гонят
стискам банкноти, очите затворих
да не гледам своя собствен личностен грохот, щото…

[outro]
щото трябва ни хартията ~
да покрие каменното ни сърце
(каменното ни сърце)
мислейки си, че го топлим
и че в студени дни
ще му е добре
то все повече изстива ~
тепърва ще има ядовете да бере
ако не режем лошите оферти с ножиците
то ще е свободно, като срежеме хартията на две